София

София е една от най-древните европейски столици. Счита се, че историята й датира от 8 000 години пр.н.е.

През 8 век пр.Хр. около термалните извори възниква древен тракийски град, наричан от римляните Сердика.

Около 1в. по време на римската епоха градът процъфтява най-напред като център на административна област в провинция Тракия, а в края на 3 век се превръща в столица на провинция Вътрешна Дакия.

По времето на император Марк Улпий Траян Сердика получава статут на римски град и започва да носи неговото родово име - Улпия Сердика.

През 5–6 век по време на „великота преселение на народите“ градът преживява нашествия от хуни, готи и други варварски племена.

През 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава българското име Средец.

От 14в. почти до края на 19-ти век градът е под османско владичество.

По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. София е освободена на 4 януари 1878 г. от руски части, под командването на генерал Йосиф Гурко.

На 20 октомври 1878 г. от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април 1879 г. по предложение на Марин Дринов, Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България. В резултат на това броят на жителите нараства много бързо.

Ретро снимка от сайта на столична община